Делегацията на Фенер е била поставена под 24-часово наблюдение. Когато пратениците на Константинопол, начело с митрополит Емануил, се сблъскват с ултиматумите на самозвания патриарх Филарет Денисенко и решават да напуснат Украйна, държавната машина се задейства с брутална сила. Докладът свидетелства как посред нощ полиция пристига, за да прибере паспортите им и да ги ескортира до Президентския дворец. Там митрополит Емануил е изправен пред президента Порошенко и шефа на тайните служби и му е заявено директно, че на делегацията е забранено да напуска страната. Свещенослужителите са били принудени да си общуват само чрез бележки на хартия поради страх от подслушване, а на вечеря са били обградени от десетки агенти на тайните служби. Дори по време на самия псевдосъбор, светската власт е разпореждала църковния ред – Порошенко е посрещал делегациите, отхвърлил е номинация за предстоятел и, според думите на автора на доклада, чрез намесата на човек във военна униформа е „възстановил реда“, когато Филарет се е опитал да провали гласуването. Тези потресаващи разкрития доказват категорично, че ПЦУ не е плод на действието на Светия Дух или на съборната църковна воля, а е изкуствено политическо творение, изковано чрез полицейски терор, изнудване и държавен диктат. Този изтекъл доклад легитимира всичко онова, за което защитниците на Православието предупреждават вече години наред. Както припомня Управляващият делата на УПЦ, за реалната опасност от ереста на тъй наречения „Източен папизъм“ алармираха редица Поместни църкви – Българската, Сръбската, Антиохийската, Полската, на Чешките земи и Словакия, както и светогорското монашество. Години наред от Фенер отговаряха високомерно, че тези обвинения са „преувеличение“ и „руска пропаганда“. Днес обаче черно на бяло виждаме как собствените им представители заявяват, че равни на тях в Православието няма. Това не е изолиран дипломатически гаф на преговарящи пратеници; това е систематична теология на господството. Константинополската патриаршия очевидно е възприела римокатолическия папски модел на универсализъм, при който един „Свещен Престол“ има правото да се намесва като върховен арбитър навсякъде, да отменя решения на други Синоди, да легализира самосветци, разколници и отлъчени (както стори с ПЦУ под дулото на държавната принуда) и да третира останалите автокефални църкви като свои васални епархии. Особено показателен е фактът, че след изтичането на този съкрушителен доклад, Константинополската патриаршия е потънала в пълно мълчание. Фенер не опровергава документа. Както мъдро отбелязва владиката Антоний, „това мълчание е по-красноречиво от всяко опровержение“. Това е същото онова съучастническо мълчание, с което патриарх Вартоломей вече осем години наблюдава гоненията, убийствата, побоищата над свещеници, превземането на храмове и антицърковните закони, насочени срещу каноничната Украинска православна църква (УПЦ). Когато еклисиологията се изкриви, неизбежно следва и нравствено падение – затваряне на очите пред сълзите и кръвта на събратята в Христа. Ако твърдението, че Поместните църкви не са равночестни, започне да се налага като официална доктрина, тогава, по думите на митрополит Антоний, „под въпрос се поставя не ситуацията в Украйна, а самото устройство на цялото Православие“. Този доклад трябва да послужи като камбанен звън за събуждане на всички православни йерарси, включително и на тези, които под натиск признаха неканоничната структура ПЦУ (чиято йерархия освен всичко друго няма законно ръкоположение и апостолско приемство). Залогът вече не е просто каноничният статут на една или друга територия, а самото Свещено Предание, Догматът за Църквата и спасението на поверените от Бога човешки души. ——— Редакция „Христоносци
- 4
- 1