ИЗТЕКЪЛ ДОКЛАД ДО ФЕНЕР РАЗКРИВА ДОГМАТИЧНОТО И КАНОНИЧНО ПРЕДАТЕЛСТВО ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЦУ Потвърдиха се опасенията на Поместните църкви: Константинополската патриаршия подменя евхаристийната природа на Църквата с неопапизъм, а псевдосъборът в Киев се е провел под полицейски терор и брутален държавен диктат. ——— Православният свят е изправен пред безпрецедентно документално изобличение на антиканоничните, политизирани и противоевангелски механизми, чрез които бе създадена т. нар. Православна църква на Украйна (ПЦУ). Публикуваният наскоро от американската редакция на Съюза на православните журналисти (СПЖ) секретен доклад, адресиран лично до Константинополския патриарх Вартоломей от член на неговата делегация в Киев през декември 2018 г., вече не е просто свидетелство за юрисдикционен произвол. Той е ясен маркер за тежка догматична криза в самото сърце на Фенер и за безпрецедентен погром над църковните канони. По този повод Управляващият делата на каноничната Украинска православна църква (УПЦ), Високопреосвещеният митрополит Антоний, отправи разтърсващ призив към всички Поместни църкви чрез своята статия „Дето е Духът Господен, там има свобода“. Неговият апел е категоричен: „Прочетете този документ не като журналисти и не като дипломати, а като християни. Запитайте се дали разпознавате в описаното действието на Божия Дух“. Верни на своя дълг да бдим над чистотата на Светото Православие, предлагаме следния богословски и каноничен прочит на изнесените факти, които разкриват не само административни нарушения, а същинска еклисиологична ерес и превръщане на Църквата в заложник на светската власт. Най-скандалният и богословски недопустим епизод в доклада засяга срещата на делегацията на Фенер с турския посланик. По време на разговорите дипломатът заявява, че „главните“ църкви в Православието са само пет (петте основни епископски катедри на някогашната Римска империя: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим, формулирани в законите на император Юстиниан I през VI век), докато останалите Поместни православни църкви са „много по-млади“, произхождат от юрисдикцията на Константинопол и следователно не могат да бъдат смятани за равни на тях. Според изтеклия документ, делегацията на патриарх Вартоломей официално е потвърдила и „признала правотата на думите му“. Това съгласие от страна на константинополските пратеници не може да бъде назовано по никакъв друг начин, освен догматично предателство спрямо самата същност на светата Църква. Според светоотеческото предание и Православната догматика, благодатното достойнство и пълнотата на една Поместна автокефална църква не произтичат от нейната историческа древност, географско положение, богослужебен език или политическа значимост на територията ѝ. Основата на църковното равенство е Евхаристията. Както блестящо подчертава митрополит Антоний в своя анализ, всички Поместни църкви са равночестни „не по силата на договореност, а защото във всяка се извършва една и съща Евхаристия и пребъдва един и същ Христос“. Където е епископът, заобиколен от своя клир и народ, извършващ Светата Литургия, там е цялата, пълната, Католична (Съборна) Христова Църква. Да се твърди, че Грузинската, Българската, Сръбската, Румънската или Руската църкви са „втора категория“ или „неравни“, защото чисто исторически са по-млади или са получили автокефалията си по-късно, е тежко отстъпление от Евхаристийната еклисиология. Това превръща Църквата от мистично Тяло Христово в обикновена земна, феодална институция, в която т. нар. „църкви-майки“ упражняват вечен светски суверенитет над своите „дъщери“. Ако догматичното отстъпление не е достатъчно стряскащо, то фактологията около самото провеждане на „обединителния събор“ през декември 2018 г., описана от тогавашния дякон (и настоящ митрополит на Анкара) Григорий, прилича на мрачен политически трилър. Документът разкрива, че създаването на ПЦУ е било изцяло дирижирано от тогавашния президент Петро Порошенко и украинските служби за сигурност (СБУ).
- 6