† ПРОРОЧЕСКО СЛОВО ЗА БЪЛГАРИЯ И ЦАР САМУИЛ † И ще дойде ден, когато България, преминала през много скърби, разделения и изпитания, отново ще потърси своите корени. И тогава от чужда земя ще се завърнат костите на един от великите й царе - Самуил, който носеше върху плещите си кръста на Българското царство и до последния си дъх страдаше за своя народ. Когато царят се завърне при народа си, нека българите не гледат на неговите кости само като на земно съкровище, а като на зов от миналото. Защото земята пази паметта на своите чеда, а народът, който забравя предците си, сам затваря вратите на своето бъдеще. И когато цар Самуил отново намери покой в българска земя, ще се раздвижат не камъните, а сърцата. Ще се събуди паметта. Ще се събуди вярата. Ще се събуди любовта към Отечеството. И мнозина ще си спомнят, че България не е започнала вчера и няма да свърши утре. Тогава майки отново ще учат децата си да произнасят с чест името България. Бащите ще разказват на синовете си за царе, светители, воини и мъченици. Камбаните ще напомнят, че над всяка земна власт стои Божията правда. Но чуйте, българи! Не костите на царя сами ще направят България велика. Не парите. Не оръжието. Не човешката гордост. България ще се въздигне тогава, когато заедно със своя цар се завърне и към своята душа. Когато в нея отново има вяра без лицемерие, родолюбие без омраза, сила без жестокост и свобода без забравяне на Бога. Тогава завръщането на цар Самуил ще бъде не край на едно дълго изгнание, а начало. Начало на духовно събуждане. Начало на помирение. Начало на ново българско възраждане. И сякаш през вековете ще прозвучи глас: "Българино, не търси величието само в миналото си! Бъди достоен за него! Върни се към Бога. Върни се към паметта си. Върни се към честта си. Върни се към България!" И ако народът чуе този зов не само с ушите си, а със сърцето си, то тогава България отново ще бъде силна. Не непременно чрез граници и земна власт, а чрез дух, култура, вяра, достойнство и народно единство. И ще разберат бъдещите поколения защо след толкова столетия един цар е трябвало да се върне в дома. За да напомни на живите кои са. За да събере миналото и бъдещето. И за да прозвучи отново над българската земя: "България е жива! Докато пази Бога в сърцето си, докато помни своите предци и докато обича Отечеството си - България ще пребъде!" Господи, пази България! Пази народа ни! Дарувай му вяра, мъдрост, единение и духовна сила! И нека паметта на цар Самуил бъде не повод за гордост без плодове, а зов да бъдем достойни наследници на онези, които преди нас са страдали и са живели за България. Бог да пази България! Бог да благослови българския народ! Амин! Протойерей Васил Василев, гр. Шумен—
- 10
- 1