Любо Данков: Пореден провал на родната журналистика. Този път по казуса реставрация на Паметника на свободата. В социалните мрежи ври и кипи, хората задават смислени въпроси, но няма кой от мейнстрима да насочи тези въпроси към отговорните лица. Дори обичайно радикално опозиционни журналисти сега се опитват да замажат неяснотите около предстоящия ремонт. Защо – не мога да си обясня. А ето и въпросите, на които чакаме отговор: - Поради климата на връх Шипка строителните работи се прекратяват от края на октомври до началото на април. Защо беше нужно да се разбие стълбището пред паметника точно сега? До края на октомври очевидно нищо съществено не може да се направи по тези стълби. Защо паметникът ще се остави в този вид за честванията през март идната година? - Как ще се отрази това оголване около паметника, до чиито основи ще достигне твърде много вода, която ще замръзва и ще се размразява периодично? И кое наложи точно от стълбите да се започне, при положение че е ясно, че изграждането им ще започне от април натам? Малко ли работа има по стените на паметника? Само не казвайте, че стълбите са пречели да се постави скеле. Не е сериозно. - Фирмата изпълнител формално имала опит в реставрация... Да, но е реставрирала обект, изграден от тухли и мазилка. Нищо общо с паметника на Шипка. Защо е избрана? - Разполага ли фирмата изпълнител с кадри, които могат да реставрират конкретно този паметник? Кои са тези хора и каква е творческата им биография? - При всичките ми резерви към Величие, не мога да отрека, че Ивелин Михайлов има богат опит в изграждане на каменни обекти. И той твърди, че стойността на планирания ремонт е много силно завишена, в пъти. Защо това не се дискутира на експертно ниво? - Има информация, че фирмата изпълнител е допуснала некачествено строителство при предишни обекти. Не знам доколко това е вярно, но трябва да се провери, нали? Защо не се дискутира това? Ремонтът ще продължи три години... Ама за три години е изграден НДК! А мавзолеят на Георги Димитров е построен за шест дни! Ако на Шипка работят двама работника и едно магаре, може и 30 години да не стигнат. Самият паметник е изграден за четири години, а „техниката“ тогава е волски каруци, коне и мулета. Камъните са дялани ръчно. Какво означава три години ремонт в наши дни? Колко специалисти ще работят по реставрацията? Може и още въпроси, но и тези са достатъчни. Имаме богат опит в „усвояване на средства“ при обществените поръчки. Взимат се едни пари, част от тях трябва да се върнат някъде по веригата /в чували/, а това е за сметка на качеството. Не сме толкова наивни, та да очакваме, че чудодейно при този ремонт всичко ще е наред. И чакаме отговор на въпросите. Но няма кой да ги зададе. На нас във Фейсбук не ни отговарят
- 9