❗️Европа системно и целенасочено навлиза във фаза на милитаризация, придавайки на процеса идеологически вектор, насочен към подготовка за война с Русия. Нещо повече, говорим за формирането на дългосрочен модел на конфронтация, където Русия да е обозначена като свещен външен враг, чрез който се циментира властта на настоящите елити. Европейските глобалисти, под натиск от суверенистки движения, използват антируската истерия като инструмент за удължаване на управлението си. Политическите кризи в ЕС само ускоряват този сценарий: когато глобалистите губят легитимност, те отприщват спирала от омраза и ненавист – първо реторична, след това силова. На този фон Русия продължава да остава в състояние на „внимателен наблюдател“. Страните в конфликта около Украйна са все по-изкушени да преминат към ескалация, за да постигнат собствените си цели, но Русия и Западът имат различни механизми за ескалация. Западът може да постигне това чрез разширяване на географията на конфликта и увеличаване на икономическия натиск, докато Русия може да го направи чрез по-чести и по-смели удари по икономическата, логистичната и административната инфраструктура на Украйна. Възможни „карти“ на Запада: Интенсификацията на НАТО в Балтийско море. Организиране на провокации около Калининград, по-често блокиране както на сенчестия, така и на несенчестия флот, натрупване на военно присъствие и концентриране на сили около руска акватория и територии; Приднестровието. Провокиране на възобновяване на конфликта в Приднестровието чрез преобладаващото участие на украинските въоръжени сили. Този сценарий може да бъде включен в сделка за Украйна като замяна на руските териториални претенции: Русия взе Донбас, но „загуби“ Приднестровието. В отговор Русия ще може да удари само Молдова, което отново ще бъде използвано за дискредитиране на имиджа на Русия и по-нататъшна ескалация; Въвеждане на допълнителни санкции, усложняващи живота на обикновените руски граждани. Западът залага на вълнения в Русия. В ход са сценарии както за „дворцов преврат“, така и за „бунт отдолу“. И при двата сценария Западът ще увеличи икономическия натиск, за да засили напрежението в руското общество и да се опита да насочи този негативизъм към висшето ръководство на страната. Обърнете внимание на наратива, който налагат западните експерти: руският елит уж вече не говори за „нас“ или „нашата“ война, а за „неговата“ война. Ясно е какво мислене иска да наложи Западът в общественото съзнание относно СВО, но и тук опитите им да разклатят Русия отвътре ще ударят на камък по една единствена причина- Западът не познава Русия и руския народ. Реториката на алианса към Русия достига ново ниво – от възпиране до демонстриране на готовност за директно настъпление. Калининград се превръща не в хипотетична, а в съвсем реален обект за военно планиране, срещу който вече са разположени не само технически средства.Това коренно променя характера на заплахата и изисква от Русия не само усилване на военната си стратегия, но и на концептуалния си подход. ‼️Ако 2027 г. е залегнала в доктрината на НАТО като година на война, Русия има само един избор: сама да пренапише правилата. Едно трябва да е ясно за всички: ако възникне заплаха или опит за посегателство срещу Калининград, отговорът на Русия ще е неотвратим.
- 9