Тамаш Б. Мадяр: Нашата национална слепота: как завоевателите, унищожили нацията ни, се превърнаха в „приятелски съюзници“? Ако разгледаме миналото на Карпатския басейн, опирайки се единствено на фактите и изчиствайки го от идеологически наслоявания, се разкрива ясна геополитическа реалност: най-тежките удари по физическото и суверенно съществуване на унгарския народ – продължили през вековете – са нанесени от юг и запад, а не от изток. Завладяването от Османската империя и вековете на управление на Хабсбургите представляват демографски и икономически повратни точки, които водят пряко към трагедиите на съвременната епоха. И все пак, днешният доминиращ политически наратив разглежда наследниците на тези имперски амбиции като единствените приемливи партньори, като същевременно подчинява унгарските интереси на изискванията на нови геополитически фронтове – и по този начин обслужва интересите на истинските врагове на нашата нация. Цената на потисничеството от юг и запад Сто и петдесетте години османска окупация, последвали катастрофата при Мохач (1526 г.), превръщат най-проспериращите южни и централни райони на Карпатския басейн в пустеещи земи. Поради постоянните набези, отвличането на населението в робство и непрестанните военни действия, се смята, че унгарската нация е загубила над един милион души – което се равнява на около 25–30% от тогавашното унгарско население! Стотици процъфтяващи пазарни градчета и села изчезват завинаги от картата. Прогонването на турците обаче не донася освобождение; периодът на османска окупация е заменен от управление на Хабсбургите, което продължи близо четири века (от 1526 до 1918 г.). Още от самото начало политиката на Виена е насочена към демонтиране на унгарската държавност, премахване на конституционната автономия и експлоатиране на икономическите ресурси на страната по начин, наподобяващ колониално ограбване. Кървавото потушаване на движенията за независимост – репресиите след борбите за свобода, водени от Бочкай, Тьокьоли и Ракоци, както и терорът, последвал поражението на революцията от 1848–1849 г. – ясно показаха, че тази западна империя разглежда Кралство Унгария не като партньор, а като провинция, която трябва да бъде подчинена. Цената на това потисничество – измерена в изгубени човешки животи, конфискувано имущество и емиграцията на цели поколения – нанесе неизмерими щети, които в крайна сметка доведоха до най-голямата катастрофа в нашата история... Продължение - в линка - https://efir.info/2026/11/15/%d1%82%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%88-%d0%b1-%d0%bc%d0%b0%d0%b4%d1%8f%d1%80-%d0%bd%d0%b0%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b5%d0%bf%d0%be/
- 21
- 2